В България отново витае духът на Той се появи със съботната декларация (13 януари) на Националния съюз на зърнопроизводителите, в която най-отдолу стоеше предупреждението, което управляващите не искат никога да виждат: „ .“ Организациите в Българската аграрна камара, където членува и НАЗ, подкрепиха исканията на колегите си, и както се чува, заявиха, че ще се включат в бъдещи протестни действия. Асоциацията на зърнопроизводителите точно сега се интересува основно от две от 5-те искания. А именно: Секторът да бъде включен в украинската помощ (за първи път). И второ, да не се одобри либерализирането на търговията на Украйна с държавите от ЕС. За да бъдат вместени зърнопроизводителите към т.нар украинска помощ, то тя трябва да е с определен бюджет, какъвто липсва. Часове преди декралацията на НАЗ, земеделският министър Кирил Вътев заяви в оранжерията на Иван Кабуров в с. Мало Конаре, че украинската помощ е заложена за раздаване, но отказа да посочи какъв ще е бюджетът ѝ. Вместо това министърът обърна внимание, че тази година средствата за подпомагане на земеделските производители са с 500 милиона лева повече и са общо 3,6 млрд. лв. Но ако си припомним с кое предишният редовен министър Иван Иванов се гордееше, ще разберем защо бюджетът е по-голям. Преди две години министър Иванов информира земеделците, че през следващия грограмен период заложените интервенции в Стратегическия план ще бъдат финансирани 65% от държавата. Тоест на всеки 35 евро помощ от ЕС, България ще даде още 65 евро. Досега, ако не се лъжа, този български процент бе 15. Издействаното от министър Иванов ще се задейства за пръв път тази година и това неминуемо увеличава бюджета за подпомагане. Украинската помощ, която е държавна, през 2023 г. бе 426 млн. лв. По нея обаче дори и по-малките земеделски стопанства вече са достигнали тавана или са на път да го прекрачат. Единственият голям сектор, който до момента бе изключван от това подпомагане, е „Зърнопроизводство“. Това означава, че всеки, който може да достигне 280 000 евро, ще ги вземе. Нито един зърнопроизводител досега не е взел и лев по украинската помощ, въпреки че от започването на войната в Украйна на 24 февруари 2021 г. досега този сектор пострада най-сериозно. Можеха ли зърнопроизводителите да протестират за това миналата или по-миналата година? О, да, но не го направиха. Предлолага се, че са решили да издържат кризата със собствени ресурси. Дори когато миналия септември стигнаха с тракторите до София, пак казаха, че не искат пари, а само да спре евтиният внос от Украйна. Въпреки че септемврийският протест бе подкрепен от доста земеделски организации, истината е, че зърнопроизводителите дадоха тяга на демонстрацията. И причината за това не е толкова, че те имат най-много тежка земеделска техника, а в тяхната организираност в рамките на асоциацията. Дори въпросът не е толкова във възрастта на НАЗ, която скоро ще стане на 20 години, а в структурирането и начинът, по който се взимат решения. В това отношение нямаме друга подобна организация, формирана на федерален принцип. Септемврийският протест бе добър за всички сектори. Той издейства забраната за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември 2023 г. и проследяване на внесените от трети страни количества сухо мляко и пчелен мед, така че когато достигнат определено ниво, вносът да бъде спрян. Протестът направи възможно по-бързото плащане на украинската помощ и на компенсациите за пропаднали площи при производителите на плодове. Имаше в меморандума и точка за подпомагане на малките стопани с де минимис. В края на миналата година земеделското министерство бе разтърсвано от протести на животновъди и оранжерийни производители, които бяха изчерпали възможностите за получаване на украинска помощ заради достигнат таван. НАЗ и Българската аграрна камара не подкрепиха протеста. Министър Вътев все пак бе постигнал минимално увеличение на тавана, но България бе отрязана категорично от ЕК в искането си за безлимитна държавна подкрепа. Част от водачите на протеста дори бяха изгонени от заседание на земеделската комисия в парламента. Така колкото и пресконференции да организираха недоволните, колкото и телевизионни изяви да имаха, колкото и работници да докарваха на жълтите павета, техният протест бе неуспешен. Като изключим направо личните публични престрелки между Кирил Вътев и демонстрантите браншовици, властите въобще не реагираха. Не ги беше страх от ексцесии или падане на правителството. Сега обаче ситуацията е различна. НАЗ иска среща с премиера и финансовия министър и по всяка вероятно ще я получи. Зърнопроизводителите ще отидат на тази среща с достойнството на хора, които четири години (включваме и помощта заради Ковид, където зърнопроизводството отсъстваше) не са получили нищо от държавата. В последните две години обаче техните стопанства постепенно се декапитализират заради ниските пазарни цени на зърното, повишаващите се разходи и неспирния внос на слънчоглед и олио от Украйна. Този път държавата ще трябва да ги подкрепи, защото зърнопроизводството е базов сектор, който е твърде голям, за да бъде оставен да фалира. Защото има тежки машини. И най-вече, защото е справедливо да поискаш помощ, за да запозиш стопанството си.