(Снимка: Софийска филхармония) Приютени в храма на изкуството и духовността зала „България“, ценители на сериозното музикално изкуство и стремящи се към духовно израстване изпратиха 2023 и отправиха послания към 2024 година с традиционния Новогодишен концерт на Софийската филхармония. Тази година той се състоя на 28 декември като пищно тържество на таланта и висшата човешка емоция. Като миг на симбиоза между божественото и човешкия свят. На сцената, наред с водещия ни филхармоничен оркестър, бяха главният му гост-диригент Саша Гьотцел и букет от млади интернационални оперни изпълнители. Сами по себе си те, както и програмата на вечерта, включваща популярни произведения на вечни композитори, бяха достатъчни за нашето възхищение, за душевното ни пречистване и удовлетворение. По време на целия концерт обаче сред нас кръжеше едно силно благородно присъствие, превръщащо събирането ни в нещо специално, в нещо особено приповдигнато. За повечето от нас то остана невидимо почти до края. Това бе присъствието на Райна Кабаиванска – великата българска оперна певица, преподавател в италианска музикална академия и в майсторски класове в Нов български университет (НБУ), основател на Фонд „Райна Кабаиванска“, отпускащ стипендии на български музикални таланти, и личен дарител на средства за развитие на млади музикални дарования. Ще се опитам да ви представя накратко онези, които Райна Кабаиванска възторжено аплодираше от първия ред на балкона. Нейното уважение към техните изпълнения представлява най-високата оценка, която може да бъде дадена, и свидетелства за високата им класа в света на художествената музика. е основана през 1892 година като Кралски оркестър от чешкия капелмайстер Йозеф Хохола, променен през 1945 година в Национален филхармоничен оркестър. Формацията отдавна се е утвърдила като един от водещите институти в музикалния живот на България и като представител на цялата ни съвременна музикална култура. Високите художествени постижения на оркестъра се свързват с имената на изявени личности като Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Влади Симеонов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Емил Табаков, Юлиян Ковачев, Найден Тодоров. Акценти в историята на оркестъра е съвместната му дейност с диригентите Бруно Валтер, Херман Абендрот, Курт Мазур, Генадий Рождественски, Валери Гергиев, Юрий Симонов, Юрий Темирканов, Игор Маркевич, Карло Цеки, Карл Йостеррайхер Стокхаузен, сър Невил Маринър, Шарл Дютоа, Марин Алсоп, Фредерик Шаслин, Джанлуиджи Джелмети и др. Солисти на оркестъра са били Дaвид Ойстрах, Святослав Рихтер, Емил Гилелс, Алексис Вайсенберг, Дмитрий Шостакович, Мстислав Ростропович, Владимир Спиваков, Руджиеро Ричи, Гена Димитрова, Хосе Карерас, Юлиан Рахлин, Пласидо Доминго, Сара Чанг, Томас Хeмпсън, Юрий Башмет, Елена Башкирова, Табеа Цимерман, Александрина Пендачанска, Соня Йончева, Красимира Стоянова, Патриция Копачинска, Максим Венгеров, Светлин Русев, Анджела Георгиу, Вадим Репин, Паул Бадура-Шкода, Джошуа Бел, Дмитрий Ратцер, Елина Гаранча, Шарон Кам, Иво Погорелич, Марта Аргерич, Виктория Муллова, Миша Майски, Шломо Минц, Гидон Кремер и много други световноизвестни артисти. Репертоарът на Софийската филхармония обхваща творби от класиката до най-съвременни опуси, включително премиерни изпълнения на български творби. Започнала преди повече от половин век изявите си в чужбина, Софийската филхармония има сериозен авторитет и признание по цял свят. Гостува с голям успех в големите музикални центрове в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Испания, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словения, Турция, Франция, Хърватия , Швейцария, Китай, Корея, Сингапур, Тайван, Япония и Северна Америка и е заслужила признание дори от най -взискателната публика. Софийската филхармония е отличена с многобройни престижни награди, между които , , , , , високото отличие на Столична община , с Почетния знак на Президента на Република България. От 2017 година директор на Софийската филхармония е Найден Тодоров. Редица световни музикални дейци са оценили високо Софийската филхармония. В годините, в които редовно посещавах концертите й, аз осъзнах, че тя е в състояние да създаде звезда от всеки солист и от всеки диригент, застанал с нея на сцената, както и да превърне всеки слушател в един по-добър и по-осъзнат човек. В този смисъл този оркестър за мен освен виртуозен изпълнител, е и творец и покровител на музикални дарования и човешки добродетели. – австрийския диригент, за когото Алис Нютон от BBC Proms, Behind the Scenes, пише: Роден през 1970 година във Виена, Саша Гьотцел получава първите си музикални уроци от баща си, който му преподава цигулка. От 11-годишен учи дирижиране при проф. Рифхард Остерайхер. На 24 години започва да ръководи Австрийско-корейската филхармония „Борусан“. С него като артистичен директор и главен диригент оркестърът достига високо ниво и спечелва международно признание на много престижни световни конкурси като Залцбургския музикален фестивал, Фестивала на изкуствата в Хонг Конг, както и редица други европейски музикални форуми. Саша Гьотцел е ръководил филхармоничния оркестър на Канагава, Япония, симфоничните оркестри на Бретан и Куопио, Финландия и на Тихоокеанския музикален фестивал в Япония. Той е артистичен директор на турската фондация „Музика за мир“ и работи в тясно сътрудничество с млади хора в областта на музикалното образование, развитие и изпълнителско изкуство. Като гост-диригент е често канен от Симфоничния оркестър на Ен Ейч Кей, Мюнхенската филхармония, Симфоничния оркестър „Лирик-Нанси, Парижкия камерен оркестър, Националния оркестър на Бордо, Дрезденската филхармония Национаните оркестри на Франция и Белгия, Оркестъра на „Театро Комунале“ – Болоня, Израелския симфоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър , симфоничните оркестри на Люксембург и Ванкувър, Музикалния фестивал в Абу Даби. Работи с изтъкнати солисти като Даниил Трифонов, Юджа Уанг, Рудолф Бухбиндер, Мъри Парая, Максим Венгеров, Аркадий Володос, Юлиян Рахлин, Даниел Хоуп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг, Брин Терфел, Пьотър Бечала. Маестро Гьотцел е високо ценен и като оперен диригент. Активно участва в постановки на Мариинския театър, Виенската народна опера, оперите в Анже – Нант, Монпелие и Рен, Националната опера в Нанси,Тиролския държавен театър в Инсбрук и токийската зала „Бунка Кайкан“. Виенската държавна опера го ангажира до 2018 за продукциите на „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“, „Риголето“ и др. Маестро Гьотцел е работил с Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Роберто Аланя, Томас Хемпсън, Хуан Диего Флорес, Анна Нетребко, и др. Негови компактдискове са издадени във фирмите „Дойче грамофон“ и „Оникс“ и др. От сезон 2019-2020 Саша Гьотцел е главен гост-диригент на Софийската филхармония. Всеки негов концерт е празник на високо изпълнителско майсторство и непринуден контакт с музикантите и публиката. се явява на прослушване пред Райна Кабаиванска за участие в нейния XVII Международен майсторски клас в Нов Български университет през 2016 година, едва седемнайсет годишна. През следващите пет години се обучава в майсторски класове в Нов български университет и в Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена. През 221 година в надпревара с 430 кандидати от целия свят българското сопрано печели място сред победителите в конкурса на Академията за млади оперни певци на Ла Скала в Милано и специализира там две години. В периода 2016-2021 година Александрина е шесткратен стипендиант на дарителския фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Печелила е награди от конкурсите „Ото Еделман“, Гена Димитрова“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и др. Дебютът й в Софийската опера и балет е през 2021 година като Лиу от „Турандот“ на Пучини. През 2022 година дебютира в Ла Скала в главната роля на операта „Малкия принц“ на Пиеранджело Валтинони. През 2022 в София, в присъствието на Райна Кабаиванска Александрина играе Мюзета в „Бохеми“ на Пучини – спектакъл, част от „Школата Кабаиванска на голямата оперна сцена“, стартирал през 2010 година под егидата на НБУ. През 2023 г. отново представя Мюзета на сцената на Майските музикални тържества във Флоренция. Александрина участва и в много международни концерти – във Филхармоничния театър на Верона, концертът с Томас Хемпсън и Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоровв зала „България“ през 2021 година и др. е родена в Сеул, Корея. Завършва вокално майсторство в университета Seokyeong, след което получава диплом по пеене от Музикалната консерватория Arrigo Boito в Парма, продължава обучението си в „Академия Киджана“ в Сиена и след това – в Instituto Musicale Pareggiato „Веки – Тонели“ в Модена, където учи при българското сопрано Райна Кабаиванска и завършва с най-висока оценка. Международната кариера на Витория започва през 2015 година с дебют на фестивала в Залцбург като Елвира от операта „Ернани“ на Верди под диригентството на Рикардо Мути. Фестивалът я ангажира да изпълни главната роля в новата продукция на „Аида“ през 2017 година. Пее много оперни партии: Лейди Макбет от едноименната опера на Верди в „Театро Данте Алигиери“ в Равена, на Оперния фестивал в Савонлина, в Концертхаус – Стокхолм, Майските музикални тържества във Флоренция, в „Театро ла Фениче“ – Венеция, в Auditorio в Калгари, Канада. Изпълнява редица други роли в опери на престижни световни сцени, сред които и Античния театър в Пловдив. Витория Йео е била солист в Моцартовия „Реквием“ в „Арена ди Верона“ и „Реквием“-а на Верди в Чикаго със Симфоничния оркестър на Чикаго, дирижиран от Рикардо Мути, след което на фестивала в Баден-Баден с Берлинската филхармония и в Катедралата на Бургос, Испания, с хора и оркестъра на „Театро Реал“, Мадрид. – един от най-известните оперни тенори в наши дни, е роден през 1981 година в Торино. През 2005 година, по време на обучението си в тамошната консерватория „Джузепе Верди“ става победител в един от най-престижните италиански оперни конкурси – A belli International singing Competition (Сполето). През същата година дебютира в театрите в Сполето Caio Melisso и San Nikolo. Активната кариера на Андреа Каре започва след усъвършенстване на техниката си със сопраното Райна Кабаиванска и тенора Лучано Павароти. През 2007 дебютира като Алфредо в „Травиата“ на Верди в Segyong center в Сеул, след което изпълнява тази роля на престижни оперни сцени в Терни, Равена и Торино. Следват многобройните му изяви на авторитетни световни сцени. През 2009 година, на летния фестивал „Терме ди Каравада“ се превъплъщава успешно в ролята на Дон Хосе в операта „Кармен“ на Бизе, която става негова знакова роля. Изпълнява я многократно в продукциии в Палм Бийч Опера, Държавните опери на Хамбург и Берлин, „Театро Сан Карло“ – Неапол, Кралската опера на Швеция в Стокхолм и „Театро Лирико“ в Каляри, „Театро Верди“ в Триест, Кралската опера в Лондон, „Театро Реал“ в Мадрид, Болшой театър в Москва, „Театро Реджио“ в Торино, Dresden semperoper, Датската кралска опера в Копенхаген. Други често изпълнявани от Андреа роли са на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ – на Оперния фестивал Савонлина, Каварадоси, Дон Карлос и Радамес в Операта в Рим, Канадската оперна компания в Торонто, „Театро Реал“ Мадрид, Виенската Държавна опера, „Метрополитьн опера“ в Ню Йорк, Odeon di Herodes Atticus в Атина. Дебютът му като Каварадоси от „Тоска“ на Пучини е в Дьржавната опера в Щутгарт и в „Опера Рейн“ – Страсбург, в Гран Театьп. Пял е на много авторитетни сцени в различни страни. Андреа е работил за известни режисьори като Кристоф Лой, Оливие Пи, Бари Коски, Пиерлуйджи Пицци, Уго де Ана, Каликсто Бийето, Ейдрин Нобьл, Франческа Замбело, Дамиано Микелето, пее под палките на велики диригенти като Бруно Бартолети, Джанандреа Нозеда, Никола Луизоти, Марко Армилиато, Якуб Хруша, Рикардо Шайи, Джанпаоло Бизанти и е имал привилегията да пее в дуети с Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго, Виолета Урмана, Елина Гаранча, Кристин Ополе, Мария Гулегина и много други. За присъствието на великото ни сопрано Райна Кабаиванска узнахме едва когато в края на Новогодишния концерт нейните ученици се поклониха на признателната публика и отправиха благопожелания и надежди за по-мирен свят през 2024 година – всеки на своя език. Пръв Андреа отправи дълбоката си благодарност към своята преподавателка, след което всички отправихме погледи към посоката, в която погледна той и се изправихме, аплодирайки преподавателката, заедно с тях. Райна Кабаиванска стоеше сред морето от възхищение, недосегаема за човешките славолюбие и суета. Стоеше права и отправяше аплодисментите си към оркестъра, диригента, към блестящите си ученици и към нас – публиката. Приемаше с усмивка красиви букети от цветя и изпращаше жестове на признателност и обич към всички нас, които в тези мигове, на прага на 2024 година създавахме едно истинско духовно общество в културния храм зала „България“. Правени са доста опити за биографични очерци на Райна Кабаиванска. Препоръчвам ви обаче да се запознаете с информацията, която самата тя предоставя за себе си в електронния си сайт . В програмата на концерта бяха включени известни и любими симфонични произведения и арии от Моцарт, Чайковски, Умберто Джордано, Гаетано Доницети, Джузепе Верди, Джакомо Пучини, Жорж Бизе, Франц Лехар, Шарл Гуно и Йохан Щраус-син. Използван източник за биографичните данни в текста: www.sofiafilharmonic.com