(Илюстрация на The Epoch Times, Shutterstock) Една от най-влиятелните институции на ООН представи план за регулиране на социалните медии и онлайн комуникацията, като отдели специално внимание на това, което определя като „фалшива информация“ и „конспиративни теории“. Инициативата предизвика опасения сред защитници на свободата на словото и топ американски законодатели. Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) начерта серия от „конкретни мерки, които трябва да бъдат приложени от всички заинтересовани страни: правителства, регулаторни органи, гражданското общество и самите платформи“ в , публикуван през ноември 2023 г. Програмата включва налагането на глобални политики с помощта на правителства и компании, които се стремят да спрат разпространението на различни форми на слово, като същевременно насърчават цели като „културно многообразие“ и „равенство между половете“. По-специално, агенцията на ООН се стреми да създаде „интернет на доверието“ чрез елиминирането на това, което тя нарича „фалшива информация“, „дезинформация“, „реч на омразата“ и „конспиративни теории“. Примерите за изразяване, обозначени да бъдат премахнати или ограничени, включват опасения относно легитимност на избори, мерки за обществено здраве и пропаганда, която би могла да представлява „подбуждане към дискриминация“. Критици на идеята предупредиха, че твърденията за „дезинформация“ и „теории на конспирацията“ все по-често се използват от влиятелни правителствени сили и Big Tech, за да заглушат истинската информация и дори важна политическа реч. През същия месец Съдебната комисия на Камарата на представителите на САЩ публикува доклад, критикуващ „псевдонауката за дезинформацията“. „Псевдонауката за дезинформацията сега – и винаги е била – нищо повече от политическа хитрост, която най-често е насочена към общности и лица, поддържащи възгледи, противоречащи на преобладаващата пропаганда.“, се посочва в на камарата, озаглавен „Въоръжаването на „дезинформацията“ псевдоексперти и бюрократи“. От същия доклад става ясно, че много от политиките, за които призовава ЮНЕСКО, вече са приложени от базирани в САЩ дигитални платформи, често по заповед на администрацията на Байдън. Ето защо американските законотворци изразиха опасения относно плана на ЮНЕСКО. Факт е, че ЮНЕСКО, подобно на , включва множество членове на Китайската комунистическа партия (ККП) в своя ръководен състав, като например заместник-генералния директор . Режимът в Пекин многократно е заявявал, че дори докато работят в международни организации, от членовете на ККП се очаква да следват заповедите на партията. Конгресмените от Подкомисията по бюджетните кредити на Долната камара, която се занимава с международните организации, в момента работят за спиране или намаляване финансирането на различни агенции на ООН, които според тях използват неправомерно средствата на американските данъкоплатци. Правителството на САЩ вече два пъти напусна ЮНЕСКО – при администрациите на Рейгън и Тръмп, поради опасения от екстремизъм, враждебност към американските ценности и други проблеми. Администрацията на Байдън отново върна САЩ в ЮНЕСКО през 2023 г. на конгресмените. Въпреки че са представени като план за защита на свободата на изразяване, новите регулации на ЮНЕСКО призовават за международна цензура от „независими“ регулатори, които са „защитени от политически и икономически интереси“. За разлика от Първата поправка на Конституцията на САЩ, която забранява всяко правителствено посегателство върху правото на свобода на словото или свободата на печата, ЮНЕСКО посочва различни международни инструменти за „права на човека“, които според организацията трябва да определят кое слово да се ограничава. Те включват Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR), в който се посочва, че ограничаването на свободата на изразяване трябва да бъде предвидено със закон и също така трябва да служи на „легитимна цел“. В неотдавнашна Комитетът на ООН по правата на човека призова за промени в Конституцията на САЩ и поиска от американското правителство да направи повече за спиране и наказване на „езика на омразата“, за да се спази ICCPR. Друг ключов инструмент на ООН е Всеобщата декларация за правата на човека, която изрично заявява в член 29, че „правата и свободите не могат в никакъв случай да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Обединените нации“. С други думи, възгледът на ООН за „свободата на изразяване“ е коренно различен от този, залегнал в Конституцията на САЩ. Докладът на ЮНЕСКО гласи, че след като бъде установено съдържание, което трябва да бъде ограничено, социалните медийни платформи е нужно да предприемат мерки, вариращи от използване на потискащ алгоритъм (shadow banning) и предупреждение към потребителите за съдържанието – до демонетизиране и дори премахване. Всички дигитални платформи, за които е установено, че не се „справят със съдържание, което е допустимо да бъде ограничено съгласно международните закони за правата на човека“, трябва „да бъдат държани отговорни“ с „принудителни мерки“, се уточнява в доклада. „Дигиталните технологии позволиха огромен напредък в областта на свободата на словото“, посочи в изявление Одри Азулай, която пое агенцията на ООН от дългогодишния лидер на Българската комунистическа партия Ирина Бокова. „Но платформите на социалните медии също така ускориха и засилиха разпространението на фалшива информация и език на омразата, което представлява сериозен риск за социалното сближаване, мира и стабилността.“ Тя също така заяви, че за да се защити достъпа до информация, трябва „незабавно да се регулират тези платформи“. По данни на ЮНЕСКО, Европейският съюз, който вече налага сериозни ограничения върху свободното онлайн слово, вече е предоставил финансиране за прилагането му в световен мащаб. От администрацията на Байдън заявиха, че не са участвали в създаването на плана на ЮНЕСКО. Докато планът на ЮНЕСКО набира скорост, растат и опасенията относно свободата на словото и свободното онлайн изразяване. Например, в цяла Европа регулирането на „ “ се налага все повече не само, за да се заглушат мнения по въпроси като брак, имиграция, сексуалност и религия, но дори се стига до наказателна отговорност за хората, които нарушават законите за словото. Например д-р Пайви Расанен, член на финландския парламент и бивш министър на вътрешните работи, беше подложена на дългогодишно съдебно преследване заради „език на омразата“ поради нейно онлайн изказване в подкрепа на библейското разбиране за хомосексуалността и брака. Няколко членове на Европейския парламент в Полша са изправени пред обвинения в „език на омразата“ заради споделяне на политически реклами, предупреждаващи за възможните ефекти от масовата ислямска имиграция в Европа. Още по-тревожно за критиците на плана на ЮНЕСКО е, че самата концепция за „език на омразата“ е в системата на ООН от Съветския съюз, който редовно описваше антикомунистическата реч като „език на омразата“. Това обяснява Джейкъб Макхангама – датски адвокат и защитник на свободното слово в статия от 2011 г. за Института Хувър към Станфордския университет. Патрик Ууд, основател и председател на Граждани за свободно слово, предупреждава, че планът на ЮНЕСКО със сигурност ще бъде използван, за да заглуши критиците на този план. От фондацията Electronic Frontier, финансирана от Джордж Сорос, която определя себе си като „водеща организация с нестопанска цел“, която защитава свободата на словото, заявиха че нямат на разположение човек, който да коментира плана на ЮНЕСКО. ЮНЕСКО обяви през 2022 г. който използва образованието за борба с това, което организацията определя като „конспиративни теории“ и „дезинформация“. Според ЮНЕСКО „конспиративните теории“ могат да „намалят доверието в обществените институции“ и да причинят проблеми, като например да откажат хората да „намалят въглеродния си отпечатък“. Примери за „конспиративни теории“, цитирани в предишния доклад включват всичко – от широко разпространени вярвания като „отричане на изменението на климата“ и опасения относно „манипулиране на федералните избори“ в САЩ – до по-екстравагантни идеи, като например „Земята е плоска“ или „Мишел Обама всъщност е гущер“. Заместник-генералният секретар на ООН по глобалните комуникации Мелиса Флеминг през 2022 г. по време на среща на Световния икономически форум (СИФ), че глобалната организация си е „партнирала“ с Google, за да популяризира своите материали и да заглушава онези, които им противоречат в резултатите от търсенето. „Ние притежаваме науката“, заяви тя. „Смятаме, че светът трябва да го знае.“ Флеминг изтъкна по време на подкаст на СИФ от 2020 г., че е привлякла повече от 100 000 доброволци, за да популяризират идеите на ООН, като същевременно заглушават конкурентни идеи, които тя нарича „дезинформация“. През 2016 г. Съветът за сигурност на ООН стартира „рамка“ за борба с онлайн „екстремизма“ по примера на програма от предходната година, която имаше за цел да се бори с „идеологии“, които могат да доведат до насилие. обаче не беше една от набелязаните идеологии. Говорител на ЮНЕСКО защити новия план, определяйки го по-скоро като усилие за защита на свободата на словото, отколкото план за ограничаването ѝ и заяви, че всъщност ще „увеличи“ свободата на изразяване. Организацията не е посочила срок за изпълнение, но са запланувани редица дискусии по темата в навечерието на срещата на върха на ООН през септември 2024 г. в Ню Йорк..