© Велко Ангелов Извънредна новина Разберете големите новини в момента, в който се случват - директно в имейла ви. Противно на затвърденото мнение, че таванът на качеството, когато става дума за шоколадови изделия, е във Франция, Белгия или Швейцария, един български готвач показва, че иновативен бонбон с най-високо качество може да се прави и в "Овча купел", София. И не само че се прави, ами не се смогва на поръчките въпреки цената, която е висока за местния стандарт на живот. Но, както и последната по-голяма криза - пандемията, показа, българите са склонни да заменят количество за качество. Зачестилите им пътувания зад граница и множенето на кулинарните формати също отварят очите им за храната отвъд базовите й продукти и задоволяване с масовото производство. Мария, която се върна от Бургундия, за да прави вино в България Раждането на бранда La Fève (от фр. - боб, зърната от които се прави шоколадът), е в Норвегия, където от години работи Павел Павлов и където преди пандемията планираше верига сладкарници. Здравната криза обаче го връща у дома и заедно с Дария Русанова откриват в столичния квартал подходящо помещение, в което да правят бонбоните. Вече имат разработени доста страници с рецепти, но поставят началото с 24 вкуса, облечени в най-разнообразни не просто цветове, а направо дрехи и аксесоари. В началото планират да ги продават онлайн на индивидуални клиенти. А също и на принципа на франчайза чрез различни точки на търговци в градовете. Оказва се обаче, че нещата не вървят по план. В добрия смисъл на думата. © Велко Ангелов 20 хиляди бонбона по-късно Пламен и Дария разказват, че имат клиенти, които е очевидно, че не могат да си позволят кутия от бижутата от шоколад, но ги взимат за подарък по специален повод - било за приятел, било за лекар, който им е помогнал. В доста по-големи мащаби, в които цената не е ключов фактор, го правят редица компании, които искат да подарят различни дози шоколадово изящество на своите служители, партньори, гости. Тъкмо последното се оказва каналът за продажби, през който двамата продават най-големи количества и за който дори не са мислили, когато са създавали бизнеса си. След като ги е заляла вълната на неочаквания интерес от корпоративни клиенти, се оказва че пък вече няма и време да се мисли за развитието на този канал и засега стремежът е да се отговори на поръчките при спазване на високо качество. А тъкмо преди Коледа е очаквано и най-големият наплив, който вече се пренася и по Великден. © Велко Ангелов "За щастие продажбите са много добри. Когато започнахме, си представяхме, че правим между 5 и 7 хил. бонбона на месец. Смятахме ги така, че да си покрием разходите. Да де, обаче след отварянето ни буквално в следващите 6-7 месеца ние никога нямахме достатъчно бонбони, а работехме по 18 часа на ден. Отворихме в началото на октомври и през декември спряхме сайта, защото нямахме бонбони", спомня си Павел за събитията от 2021 г. Година по-късно количеството бонбони вече е повишено на 20-25 хил. средно на седмица. Спирахме, пускахме, след два дена се оказва, че това, което сме произвели, пак е свършило и пак спирахме, добавя Дария. Някои хора си помислиха, че е маркетингов трик, но не беше. Дария Сега това почти не се случва, но и екипът е нараснал на 11 човека и може да отговори на поръчки от типа: направете ни 2 тона бонбони. "Вървим по една доста добра права в развитието си", описва ситуацията Павел. Все повече фирми търсят компанията, случвало се е по празници компаниите да разменят помежду си кутии La Fève. Не, логото не може да изчезне С разрастването на екипа на Дария и Павел вече почти не се налага да спират с приема на поръчки, но категорично отказват получени поредица от неприлични предложения - да заменят собственото си лого с това на поръчителя върху кутиите. "В България е прието който плаща, той да поръчва музиката. Доста врати затворихме по този начин в отговор на въпрос: Колко пари искаш, за да сложим нашето лого?", разказва Павел. Отказал е подобни предложения и на търговец, пожелал да продава бонбоните във Франция, но под собствено лого. Допълва, че такива практики съществуват, защото има хора, които са готови да продадат името и труда си за някаква сума. "Но това не е нашата цел. Ние искаме да развиваме нашия продукт като поддържаме определено качество", обяснява той. "Съжалявам, няма как да стане. Изключено е да си махнем логото. То си остава на опаковката докрай, защото това е нашият продукт", подчертава Павел. Единственият компромис, който прави, е двете лога да присъстват едновременно. Дария все пак отчита, че все по-малко са тези оферти и повече компании имат желание да се разработи специфичен вкус за тях, за което разбира се има и специална цена. Ръкавът на кутията (картонената цветна част, в която се пъха кутията - бел. а.) също може да поеме събрандиране, но когато се извади кутията, тя е в одобрения от създателите й дизайн с всички негови атрибути и не остава място за съмнение кой стои зад продукта. Ние правим иновативни бонбони Според Павел големият интерес към бонбоните се дължи на съвкупност от фактори. На първо място поставя това, че за разлика от утвърдени шоколатиери в страните с традиции, където те вървят по някакъв свой път десетки години, но "не помръдват нито вляво, нито вдясно", тук става дума за нещо съвсем различно. Никога не съм се наричал шоколатиер, но съм увлечен от шоколада, от който правим красиви неща. Това са иновативни и различни продукти, които другите не правят. Не без значение е и разнообразието от вкусове, които се предлагат - с индрише, което сами отглеждат, с бекон, със зехтин, с кисело мляко. "Може би пазарът е готов да възприеме нов прочит на бонбоните и шоколада и не говоря само за България. Ние имаме доста отличия на голямата сцена и то в конкуренция с утвърдени световни брандове", напомня той. Смята, че това е така заради новия прочит, тънката черупка, блясъка, натуралните цветове, добити от естествени оцветители, и много различните от познатите вкусове. Заради това и двамата не са съгласни, че бонбоните им са затворени в границите само на България, както изглежда на пръв поглед, защото се продават само тук. Казват, че много често клиенти ги питат дали бонбоните им ще оцелеят при полет до най-различни дестинации, където смятат да ги отнесат със себе си за подарък. На този етап обаче не са склонни да прекрачат официално в други държави, макар да са получавали предложения, включително и да бъдат продавани в луксозен мол в Дубай. Това е означавало отново компромис с качеството, тъй като изискваната годност е била 9 месеца. Тази, която гарантират сега и в която вкусът няма да се промени, е 5 месеца. Павел посочва, че на този етап компанията остава само в България, защото е достигнала капацитета си на качество и обем, които желаят. Разбира се, един ден ще излезем от нашите граници, смята той. За нас не е важно да правим пари, а да правим качествен продукт. Ако с този продукт можем да правим същото качество повече бонбони, това ще правим стъпка по стъпка. © Велко Ангелов Дизайнът и хората са важните Всеки, отворил сайта на бранда, може лично да установи, че не става дума просто за качествени бонбони. Мислено е за всичко и отвъд вкуса - коя фигура къде да е на опаковката, блестящият лак през коя част на бонбона да мине, как да е разположено описанието на вкусовете и т. н. За целта Павел и Дария работят с дизайнер, който мисли за всичко това, което им позволява да продават не просто бонбони, а цялостно изживяване, по думите на Павел. "Ние навлизаме доста навътре в материята на завършения продукт. Не само в цвета, не само в бонбоните. Един бонбон се прави от 4-5 човека, поне трима го гледат за грешки и накрая този, който го слага в кутията, и той го проверява", описва той. Посетителят във фабриката може да види колко бонбони остават извън кутиите, защото не са идеални - имат някоя драскотина, пукнатина или друго. "Ние гледаме да сме перфектни в това, което правим", обяснява Павел. Успяват не само заради собствените си високи критерии, но за разлика от повечето бизнеси са случили и на персонал. Разказват, че не очакват някой да дойде научен, защото имат свой начин на работа. "Не искам Георги да дойде и да каже как са го учили в училище кое е правилно. Ние правим нещо уникално по нашия си начин". Никой от екипа им не е напускал, защото атмосферата е добра, няма йерархия, а и работата с шоколад те прави щастлив, казват те. "Ние не вярваме в йерархията. Ако трябва да се опакова - се опакова. Ако трябва да се мие пода, се мие пода". Йерархията идва само при взимането на решения. Трудно за постигане качество Очаквано с много малко изключение суровините, които ползват двамата за бонбоните си, са от внос. Причината е, не че не искат да работят с местни суровини, но те или отсъстват, или не са налични с нужното качество. Остава индришето, което сами си отглеждат. "Избрал съм този шоколад, защото за мен е най-добрият. Но доставката отнема 2-3 месеца, защото само ние го ползваме, може би след години, когато има и други клиенти в България, това ще се подобри", обяснява Павел. Тези логистични проблеми налагат да затваря доста пари в шоколад, за да се запаси буквално с количества и да може да отговори на търсенето. Предизвикателство за Дария и Павел се оказват и опаковките. За тях се разчита на български и по-конкретно на софийски производители, защото Павел държи да може да отиде на място, ако има някакви проблеми и като цяло да има лесен достъп до техния производител. © Велко Ангелов За двамата е учудващо, че при положение, че плащат колкото им се иска, дори и за мострите, и поръчват на големи производители, да има проблем с качеството на опаковките. "Имаме готов продукт, а нямаме къде да го сложим. Буквално", описва ситуацията Дария. Павел допълва, че се налага от 6 различни фирми да сглобяват, за да изглеждат кутиите им по начина, по който искат. Разказва как след година работа с определен картон, се оказва, че повече от него няма. Започва се с такъв, какъвто има, но и той свършва няколко месеца след това. "Ти трябва да жонглираш с адски много фирми. В България има много сериозен проблем с качеството", заключава той. Дава за пример опаковката на шоколада, която се разлепва, което от производителя било обяснено с по-ниската температура, при която се държи, удивен е Павел. Обяснява че това е равносилно на разлепване на опаковката по трасето между магазина и автомобила през зимата. Само защото е ползвано евтино лепило. "За огромно съжаление ние ставаме пъдари за качеството на опаковките вместо да се фокусираме върху производството. Аз как да развия пазар Румъния или друг като не мога да разчитам на опаковките?! Това са огромни тежести за нашия малък бизнес", описва ситуацията Павел. Допълва, че в очите на тези бизнеси става човек, който изисква, докато в България масовата практика е хората да се примиряват с некачествени стоки, за да не се налага да изискват. Лятото не е време за шоколад Без изненада лятото не е сезонът на най-големите продажби на шоколад. Това е обаче времето да се създават нови вкусове. Така всеки септември се добавят между 8 и 10 нови вкуса, а 24 общо се поддържат от септември до септември. Докато потребителите масово са в отпуск, Павел и Дария мислят за нови вкусове, дизайн, фотосесии. Разработването на рецепти става за 2-3 месеца. Има си бонбони титуляри - класики, които не се подменят. "Не е проблемът колко нови вкусове може да измислим, а проблемът е кой да махнем от 24-те вкуса, които имаме. Винаги има сърдити клиенти, неизбежно е", казва той. А 24 са, защото това е броят на бонбоните в най-голямата кутия без да се повтарят вкусовете. Някой ден може да станат повече, но всичко се прави стъпка по стъпка. Бонбони за из път на хоризонта Срещите с бонбоните от "Овча купел" през 2024 г. продължават с качествен шоколад "за из път". Въпросът е, че сегашните кутии не предполагат човек да ги вземе, за да награждава небцето си където и да иде през деня. Затова Дария и Павел ще пуснат дражета с различни вкусове в непрозрачен тубус, около 150 г в опаковка. Целият ще е облепен в етикет, върху който ще са представени петте вкуса - карамел и кафе, карамелизиран шоколад с какаово зърно, черен сусам и кисело мляко, лешник. "В България хората взимат кутия по специален повод да я подарят. А това е всеки ден да ядат хубав шоколад. Шоколадови бонбони за из път", обяснява Павел. Всичко, което трябва да знаете за: Годината 2024 (120)